Георги и Краси Петрови

Денят Х дойде и отмина и Георги така и не намери време да напише защо сложихме обратния брояч. Затова честта остава на мен. Първо малък откъс, който Георги беше подготвил за публикация, а после ще продължа в мои думи. Така без да искаме поста стана и от двама ни.

"След дълго четене на книги, статии, форуми, разговори с Митко Бормата, на когото дължа много, както и обсъждане с Краси мечтата ми е на път да се осъществи. Преди няколко дни се записах на курс за начинаещи в Скайномад! Да - решено е и ще летя!



По летенето се запалих още след първите си скокове с парашут от един изстрадал АН-2 (снимка на въпросното въздухоплавателно средство) над равните поляни до Поликраище. Седем години и 9 месеца по-късно тръгвам по-уверено към небето, този път с парапланер.

"Чакай малко, ама то не е ли едно и също - все парашути и все скачате от високо?!!" Подобни реплики са съвсем нормални, имайки предвид че повечето хора не са имали допир с този спорт. Друга често срещана реакция е "Ти луд ли си?! Ще се пребиеш! Избий си го от главата! Поне заради майка си, ако за теб не те е грижа!"

В четвъртък моментът най-накрая настъпи и той замина за Сопот. Идеята беше да заминем двамата, но децата се разболяха, така че аз съм тук с тях, а той отиде да лети и всеки ден получавам сведения от него. Няма да ви разказвам какво прави там, няма да успея да предам атмосферата така както Георги я чувства и преживява, даже и снимки нямам, но той като се върне ще разкаже, задължително със снимков материал.

До тогава само стискам палци да му се падне здраво крило и попътен вятър.