Копринената буба - Робърт Галбрейт

За мен това е идеалният начин да прекарам неделята - на хамака с книга. Мултифункционална съм иначе - едновременно си почивам, хващам тен и ...

За мен това е идеалният начин да прекарам неделята - на хамака с книга. Мултифункционална съм иначе - едновременно си почивам, хващам тен и приключвам една хубава история, за която почти не ми оставаше време през седмицата, само някой откраднат час вечер. И макар, че романът се чете лесно, все пак е обемен (почти 500 страници) и иска да му се отдели време. Освен това не се поглъща като любовна история преди заспиване, а поражда размисли върху героите и действието.



Зачудих се в библиотеката дали да посегна към книгата, въпреки че анотацията на задната страница ми се стори интересна. Корицата обаче не ме привлече по никакъв начин, заглавието още по-малко. В ума ми обаче прищрака нещо заради името на детектива в романа - Корморан Страйк и помолих да проверят дали съм чела първата книга от поредицата "Зовът на кукувицата". Оказа се, че съм и след като разгърнах страниците и прегледах набързо текста, реших да я взема и не сбърках.

Скоро не бях чела добър детективски роман, не че съм търсила целенасочено, но все пак сред множеството прочетени книги малко ми направиха впечатление. "Копринената буба" ме спечели с това, че действието тече сравнително бързо, като цяло не е прекалено заплетено и все пак до края не успях да се досетя кой е истинския извършител на убийството. Историята е замислена и поднесена интригуващо и те държи в напрежение с ловко подхвърлени улики, които обаче не са достатъчни, за да заподозреш някого. Има някои доста груби описания в книгата, но без тях историята нямаше да е същата, пък и все пак става въпрос за брутално убийство. Няма да издавам какво точно се случва, макар да е издадена преди 2 години все още има хора като мен, които не са я чели.



Корморан е другото, което ми харесва в този роман. Грубоват ветеран от войната, които обаче изненадва с остър ум за почуда на противниците му. Жените в книгата са привлечени от външния му вид и силата му, а донякъде и от злочестата му съдба. Някакси обаче точно така бих си представила един частен детектив, макар и не толкова страдащ заради изгубения си крак. За да е още по-привлекателен тук таме се показва добрата му душа и му спечелва още повече почитатели.

Допадна ми стила на автора и бях учудена да разбера, че това е псевдоним на Дж. К. Роулинг, написала романите за Хари Потър и които признавам си без бой още не съм чела. Май е време да се поправя след като двете й книги за Корморан Страйк ми харесаха, макар да са съвсем различен жанр. Третият роман от поредицата за детектива също е издаден у нас и влиза в списъка ми с книги за четене.


You Might Also Like

0 comments