Малки и големи в приключенски парк Коколандия

В няколко публикации ще споделя за местата, които посетихме това лято. Общо взето за седмица успяхме да направим доста повече неща, откол...


В няколко публикации ще споделя за местата, които посетихме това лято. Общо взето за седмица успяхме да направим доста повече неща, отколкото през останалата част от лятото, но нали за това е отпуската. Важно е да имате план, а още по-важно е останалата част от включените в плана да ви слушат и да изпълняват без възражения.





Посещението в Коколадния беше "поръчано" от дъщеря ми няколко месеца предварително и беше планирано за рождения й ден. Миналата година ги заведох за първи път там и толкова им хареса, че сега си го пожела като част от празника. Пък и нали са вече по-големи, обещах им, че ще се пробват на повече съоръжения. Към забавлението се включи и кака им, въпреки "зрялата" възраст от 18 години и се изкефи не по-малко от тях. Ние възрастните се задоволихме да гледаме отдолу, да даваме напътствия или да окуражаваме, а няколко пъти и се ядосвахме и разбира се, да снимаме цялото приключение.



Паркът "Коколандия" е разположен в Борисовата градина, първият път го намерих по случайност, разхождайки се там, иначе все някой ни упътва, но съм сигурна, че дори да се изгубите все някога ще попаднете на него. Гората с въжени препятствия е чудесно място да изкарате няколко часа дори и през лятото, макар че и да е по-хладно, пак ще се изпотите от напрежения най-вече. За родителите има пейки, машина за напитки и за снаксове, има си и машина за билетите. Цената е 5 лв. за всяко минаване по дадено съоръжение, след n-тия път спрях да смятам колко съм дала, не мога да откажа на никое от децата и без това рядко си позволяваме такива харчове.





За малките и голямата беше адски забавно преминаването по отделните нива, на моменти чак на мен ми се искаше да се кача и да пробвам, макар че не съм сигурна, че мускулите ми биха се съгласили с това. Имаше обаче и други възрастни решили да проверят физическите си възможности. Най-забавната част май е спускането по тролея в края на съоръженията, но за малката ми дъщеря това се оказа доста плашещо преживяване. Въпреки убежденията ни, тя отказваше да се спусне и дори заплака. Да ви кажа, не беше единствена, от време на време се чуваше някъде отстрани плач или сърдене. Наложи се инструктор да се намеси, за да освободи опашката от напиращи други малки приключенци. Абсолютно безболезнено и само за няколко секунди, той просто я хвана за екипировката и я спусна лекичко да тръгне по тролея. На фона на нервите, които изхабихме да я убедим да го направи сама, това ми се стори като чудо. Но представям си колко пъти на ден им се налага да се справят с подобни ситуации, така че явно имат трейнинг.




Въпреки първоначалния си скептицизъм, голямата ни дъщеря пък много се забавлява и пожела да мине още едно ниво, жалко че нямаше номер 6 за такива ентусиасти като нея. Два дена след това се оплаква от мускулна треска на места, за които дори не е подозирала. Децата пробваха само въжените съоръжения, но парка предлага и стена за катерене, бънджи, батут и други забавления. Чистосърдечно мога да заявя, че преживяването си заслужаваше и дълго ще се споменава в семейството, поне до следващия рожден ден. Задължително посетете Коколандия, ако се чудите с какво да зарадвате децата, поне при нас е много желана дестинация. А за другия път, ще се замисля дали и аз да не се кача на 5-то ниво :)

You Might Also Like

0 comments