Коледата НЕпослушна

Започвам да ненавиждам Коледа някъде от средата на ноември, но тази година ми се струва, че неприятното чувство по повод идващите празници с...

Започвам да ненавиждам Коледа някъде от средата на ноември, но тази година ми се струва, че неприятното чувство по повод идващите празници се загнезди в мен още от началото на ноември. Причината са все по-настоятелните облъчвания буквално от всякъде "идват празници, купувайте подаръци, гответе, купувайте, яжте, пийте, харчете пари". В първите дни на декември малката ми дъщеря написа писмо на дядо Коледа и си поиска подарък за цифром 270 лв. (словом двеста и седемдесет лева и 00 ст.). Това беше  моментът, в който се зачудих дали да убия дядо Коледа и да отменя изобщо празника или да фалирам. Не че играчката, която си поиска не е хубава - конюшня с кончета на Schleich, ама все пак имаме още 2 деца и нали разбирате, че няма как на всички да изпълним желанията, да не говорим, че момчето скромничко поиска геймърски компютър... Каката мина най-лесно, само с една преса.



Колкото по-малко дни и пари оставаха до заветния празник, толкова повече не исках да го
виждам, чувам, надушвам, усещам и изобщо ако има как искам да заспя като Спящата красавица и да се събудя сутринта на 2-ри януари. Да отида на работа и сякаш нищо не е било и нищо не съм пропуснала. Понеже великите учени още не са измислили как да стане това, може аз да помисля върху идеята, когато имам свободно време :D. Затова поне мога да си помечтая за идеалната Коледа от майчинска гледна точка.

Оммммм, събирам си мислите и помагам на Вселената да се пренареди. В следствие на това
се случва следното: от училище разпускат децата в края на ноември и обявяват целия
декември за почивен. За да имам време да свикна да спя сутрин, а не да ставам като
войник в 6:15. Двете баби веднагически подават молби да помагат в тази ситуация и понеже
никой не им е длъжен на бабите да им гледа внуците, аз одобрявам молбите им и правя график коя баба кога ще ги поема. Евентуално, ако ми домъчнее и съм в България мога да видя децата
за няколко часа през уикенда, да ги претегля и премеря как им се отразяват бабините
грижи и да продължа да си почивам.


Аз в такъв случай нямам работа тук в студа и без деца и отлитам някъде, където е топло, ама лятно топло. Не го понасям този студ, колкото и красив да е и дори греяното вино не може да ме убеди, че зимата е чудесен сезон, най-много да ме приспи. Искам на Коледа са съм по бански, може и без, ако няма кой да ме гледа и без това тия дни изваях чудесно тяло, време ми беше все пак минаха 8 години от последното раждане. Искам слънце, море, десетина книги, без телефон, компютър, фейсбук и каталози за подаръци. Даже и без мъж мога да мине, но съм склонна да се смиля и да го взема с мен, ако мълчи, и ми готви риба (много хубава я прави, у дома само той готви рибата), да ми забърква коктейли и ми прави масажи на плажа. Когато температурата у нас стане повече от годините ми, което вече е мисия почти невъзможна, мога и да се прибера, но може да пратя и баща им да ги нагледа.

Вече усещам слънцето по голата си кожа, шумът на вълните и бризът, който повява с мирис
на зеленина и вода, а не на канела, горящи дърва, портокали и тиквеник. Обръщам се на другата страна, да почернея равномерно и .... се събуждам. Сутринта на Коледа е, в леглото ми са се изсипали три джуджета и се втурват да ме прегърнат с викове "Мамо, мамо, ела да видиш
какви подаръци има под елхата". Виновникът за тяхната поява ми се усмихва от вратата
понесъл табла с палачинки и ароматен чай с капка ром, следван от косматата топка Лори, която
също се е заразила от празничното настроение на навалицата покрай мен.



Мислено сесбогувам със слънчевия плаж и му обещавам, че ще се върна ако не за Нова година, най-късно за Свети Валентин, че тогава имам и рожден ден и лудницата пак ми идва в повече.

Весели празници!

You Might Also Like

0 comments