Един блог за всичко, което ме вълнува

Home Top Ad

В края на февруари имахме личен повод и решихме да го отпразнуваме с пътуване. Планът беше да пътуваме с кола, а маршрутът до последно не...

Мини балканско пътуване - част 1


В края на февруари имахме личен повод и решихме да го отпразнуваме с пътуване. Планът беше да пътуваме с кола, а маршрутът до последно неуточнен. Имахме някакви нахвърляни градове и забележителности в близки и не толкова близки държави, но не успяхме да ги посетим всичките. Другото, което не се случи както беше замислено, е намерението ни да намерим нощувки чрез Couchsurfing в близост до местата, които искахме да видим. Ударихме малко на камък с търсенето на безплатни нощувки или май късно започнахме да пращаме запитвания, затова преминахме на вариант Airbnb. Резервирахме един или 2 дена предварително в зависимост от посоката, в която решавахме да поемем. Така леко неподготвени, със 100 евро за самочувствие и Maestro Debit card за всичко останало, но пък в чудесно настроение и с нетърпение да се потопим в непознатото, започна нашето пътуване из Балканския полуостров, което продължи 7 дни и почти 2200 км и сякаш мина за миг.


Ден 1

Тръгнахме в събота сутрин с много хубаво време в България, нормално движение като за почивни дни и заредени със сандвичи и палачинки. Първа цел - Сърбия. На границата видяхме, че и други са решили да се възползват от слънцето и да се разходят и си почакахме поне 30 минути общо на двата гранични пункта. Имаше предимно българи, някои от тях доста нахални и нежелаещи да чакат на опашката, та се тикаха напред с убеждението, че все някой ще ги пусне. Особено една руса кака много успешно защити вицовете за блондинки. Манталитет, кво да го правиш.

Прекосихме границата, аз отворих очите на 4 в търсене на новото и различното. Веднага след Димитровград започва магистрала и на пътя ни се изпречи първата Путарина (това е пункт за плащане на такси, не се заблуждавайте от звученето на български :). От там до Ниш ни таксуваха 190 динара, след това от Ниш до Белград - 800 динара, като на единия пункт ти дават билетче, а на следващия плащаш в зависимост от изминатите километри. Курсът динари - левове го изчислявах както ми е изгодно, малко със закръгляне, като делях парите на 60. Не сме спирали за почивка, храна си носехме, спирахме само на бензиностанции за тоалетна и зареждане на гориво. Нашият звяр консумира А95, цената му не беше много по-висока от тази в БГ, максимум към 2,50 - 2,60 лв./литър да сме зареждали, в Босна беше даже по-близо до 2 лв./литър.

Към 5 и половина тяхно време (всички държави, които посетихме са с 1 час напред от БГ времето) бяхме в Белград. Първоначално мислехме да спим в Чачак, но решихме, че е по-добре да видим столицата, а не само да минаваме почти транзит през Сърбия.Навигацията малко ни заблуди, но след като успешно намерихме домакина си от Couchsurfing и се настанихме, побързахме да излезем и да видим къде сме попаднали. Препоръчаха ни да посетим Белградската крепост, позната още като Калемегдан, предпочитано място от туристите и жителите на града, както се оказа има защо. Тъй като центъра беше далеч от мястото, където ще спим, трябваше да пътуваме малко с градския транспорт. Така и не разбрахме колко струва - първо автобуса беше претъпкан, впоследствие разбрахме, че има мач и затова достъпа до автомата за билети почти невъзможен, второ не успяхме да се справим с него, трето никой от хората покрай нас нито се чекира, нито си купи билет и решихме, че ще правим като сърбите щом сме в Сърбия. На стадиона се изсипа почти целия автобус и продължихме по-спокойно пътуването си до централната част на града.

Идеята беше да стигнем до крепостта, но на картата ни се стори, че е далече и затова решихме да вървим докъдето ни стигнат силите. Хванахме една пешеходна зона и зяпахме като странници. Градът ни изненада с европейския си вид, много хора, широки улици пълни с улични музиканти и изпълнители, кипящи от живот, светлини, красиви магазини и местенца. Станахме свидетели и на протест, по-късно ни казаха, че такъв има всяка събота. Сърбите протестират срещу правителството си, имаше адски много хора, един доста запален оратор, големи колони, свирки, плакати, определено изглеждаха добре подготвени, но не знам до колкото това им помага да успеят с исканията си.





Успяхме все пак да се доберем до Калемегдан, от която се открива наистина уникална гледка към града, река Сава и река Дунав. На наблюдателната тераса и в самата крепост сума ти хората си правеха вечерна разходка, но мястото е доста голямо и не се усещаше да е претъпкано. Интересна дестинация за отмора и разходка, която предлага смесица от история, величие, настояще, музика, цветове, жонгльори с огън, изложба на снимки, семейства, влюбени, студенти, чужденци, абсолютно многообразие. Решихме да хвърлим един поглед и на крепостта, въпреки, че се беше стъмнило. Хазяинът ни успокои, че редовен превоз има до 12 часа (разбирайте на всеки 15-20 минути), а след полунощ на всеки час, така че имаше с какво да се приберем.

Няма да ви заливам с историческа информация за Белградската крепост, не планирахме да я посетим и не сме чели предварително нищо не за нея. Но каквото и да чете и знае човек, съвсем различно е усещането да си на самото място и да я видиш с очите си. Изуми ни с майсторството на строителите, работили преди векове по нея, с величието си, с красотата си и не на последно място колко добре е обгрижвана в момента.

На връщане хапнахме по едно парче пица на крак, не ни се сядаше на ресторант и с малко лутане открихме заведение, което приемаше плащане с карта. Цена 120 динара на парче, доволно, засити ни, макар че не е типично сръбско ястие. Минахме и през хранителния магазин да се запасим с тамошна бира - Лъв и Елен, както и с провизии за закуска и сандвичи.

За пътя обратно нацелихме правилния автобус, но не и правилната спирка, след което се разходихме из квартала и къде с навигация, къде по спомен успяхме да се приберем в къщата за сън. Която между другото беше разположена в много приятен и спокоен квартал, на крачка от гората, на една невъзможно стръмна улица, която успешно се конкурира с улиците в Търново.

Ден 2

Единодушно решихме да разгледаме крепостта и по светло и да тръгнем малко по-късно към Босна, макар че ни чакаха още поне 6-7 часа път. Но бърза работа нямахме, а времето беше перфектно. Сбогувахме се с домакина си и с колата отпътувахме към центъра на града. Навигацията пак ни прекара по странен маршрут, но стигнахме, намерихме място за паркиране и за наш късмет понеже е почивен ден, беше безплатно. Този път влязохме в Калемегдан от другата страна, полюбувахме се пълноценно на реките, на разцъфващите дървета, поляните, простора, слънцето и на компанията си. Видяхме някой друг експонат от военния музей, парк с динозаври в естествен ръст, но само през оградата, защото беше затворен, тенис игрище, няколко заведения и всичко това разположено в прекрасния градски парк. Взехме кафе за шофьора, хапнахме и потеглихме. Пътят от столицата на Сърбия до границата минаваше през доста селца, кое от кое по-китни и европейски. Чисти, красиви, къщичките наредени  покрай пътя, големи, нагласени, въобще радост за окото, дощява ти се да спреш и да станеш сръбски селянин веднага.






Бързо минахме граничните пунктове за Босна и Херцеговина и изведнъж сякаш попаднахме в друго измерение и като климат и като стандарт на живот. Държавата е планинска и това се усеща още от първите километри, малко е да се каже, че има много планини, то по-скоро има само планини. Пътят завива и се изкачва и слиза и така до безкрай, зави ми се свят по едно време. Имах чувството, че пътуваме стотици километри, а не сме стигнали никъде. На високото духаше силен вятър, на места имаше останал и неразтопен сняг - слънцето остана в Сърбия, а тук пътувахме в мрачно и студено време. Не мога да си кривя душата, има много красота макар и сурова и в планините. На места прорязани от реки и пътят се вие заедно с водата, а скалите се извисяват над него, многобройни тунелчета и забележителни гледки ни съпровождаха по време на пътуването.



И в Босна видяхме селца, които обаче нямаха нищо общо с тези, които оставихме зад гърба си. Личеше си, че са по-бедни, виждаха се боклуци по пътя и по дърветата, разрушени сгради. За малко се качихме на магистрала близо до Сараево, която ми се стори като най-прекрасния път на света след всичките планини. Но тя свърши доста бързо, за около 2.50 КМ (пари, не разстояние). Паричната единица тук е равна на нашия лев, така че проблем с преобразуването нямахме.

Привечер най-после се добрахме до квартирата наета от Airbnb - красив апартамент с хол, спалня, голяма баня и малка кухня и много е важно да се отбележи - най-добрия интернет от цялото пътуване. Запознахме се със собственичката, разпитахме я къде може да хапнем и колко далеч е Стари мост и излязохме в търсене на храна, защото стомахът ми стържеше оглушително. Не успяхме обаче да се ориентираме къде е заведението, което тя ни препоръча. В Босна няма street view и намирането на нещо конкретно често е мисия невъзможна. Наслуки се спряхме на някакъв да го кажем ресторант, който граничеше с една от многобройните джамии в града. Нямаше други клиенти, седнахме в дворчето, защото изненада - вътре се пуши, а навън все още се понасяше температурата. Реших, че сега е моментът да опитам чевапчичи (дано съм уцелила правилното изписване) и си взех голяма порция. Половинката си поръча шишчета + безалкохолна бира. Заведението не предлагаше алкохолна, а дори и безалкохолната е с малък размер - 330 ml, но пък струва 2-2.50 КМ. За сравнение кенче в магазина от 500 ml струва 1КМ. Към моята порция имаше и пържени картофи, лук и една хапка салата от зеле. Донесоха ни и нещо като пърленка.



Вярно, че бях прегладняла, но пък и храната беше много вкусна. Големината на чевапчичи не е като на нашите кебапчета и пак 10-те бройки ми дойдоха много. Цялата вечеря ни излезе 19КМ. Платихме с евро, върнаха ни KM. Решихме да продължим с вечерната си разходка и да видим и забележителността на града - Стари Мост. Тъмнината и не особено топлото време бяха разгонили останалите туристи и на спокойствие се насладихме на реката и околността около моста. Навсякъде има прожектори, стратегически поставени, за да осветяват забележителността като я гледаш отдалеч и да ти светят в очите, ако си близо и върху нея. На връщане минахме през магазина да проверим цените - като нашите са и да похарчим рестото.

Ден 3

Понеделник ни посрещна мрачен с лек дъжд, но това не можа да ни спре, тъй като имахме само този ден в Мостар и после отпътуваме нататък по маршрута. Чадърът остана забравен в България, но малко дъжд не е навредил на никого.





Босна по светло е пълна с противоположности - следи от войната редом с новия живот, разрушения и красота, молове и надупчени сгради, цъфнали дървета и дървета растящи върху руините. Вървяхме и се чудехме защо толкова години след войната тези сгради не са ремонтирани или съборени. Един от фрапиращите случаи беше на нашата улица, където между жилищните кооперации, които бяха реновирани имаше една надупчена от куршуми, разказваща история, рушаща се, без врати и прозорци. Изненадващо на един от етажите явно живееха хора, защото беше постегнат малко. В централната част на града повече си личи, че се е посъвзел, строят се нови сгради, красиво и подредено е, има пешеходна зона, палми, смокини и розмарин. Същите противоречия се срещат и там - красива, оранжева гимназия и срещу нея разрушена сграда, изтърбушено и едновременно с това стилно посолство и до него построено друго ново, което почти дословно го копира. Разходихме се и разгледахме още малко и се насочихме отново към старата част на Мостар, заради която бяхме дошли.

Пътьом забърсах 2 закуски от една Пекара - нещо с вишни и нещо с ябълки, не разбрах много какви са, но бяха вкусни и на нормални цени. Туристите и продавачите се бяха събудили и негостоприемното време не ги плашеше, та като нас бяха плъзнали по калдаръмените улички към и покрай Стари мост. Наистина красиво място с заведения и хотелчета разположени терасовидно, интересни гледки и неустоимо привличащата те тюркоазена река Неретва, която за съжаление носеше доста боклуци. От моста и местенцата покрай него стават чудесни снимки, но поне с още 2-3 човека в кадър. Дочухме, че през лятото е навалицата е невъобразима и не можеш да се разминеш от хора. Сергиите плъзнали навсякъде, където са и туристите, ми се сториха много ориенталски, не съм посещавала Турция, но точно така си я представям. Продава се какво ли не, шарено, но безполезно поне за мен. Сувенири и магнити не донесох от това пътуване, само шоколади.





Навсякъде в града се виждат джамии, а тук таме и кръстове, не само върху църкви, но и на върха на един от хълмовете ограждащи Мостар. В 12 часа докато се разхождахме по моста от джамиите се чуха молитвите и веднага след тях заби и камбаната. Мисля си, че не е проблем религиите да съществуват заедно, ако хората, които ги почитат, са толерантни помежду си.

Следобед имахме желание да отидем до Благай, където се намира страхотна природна забележителност - изворът на река Буна. Кецовете ми вече бяха мокри от дъжда, но аз придвидливо си бях взела ботуши, които влязоха в употреба за разходката. Селцето се намира съвсем близо до Мостар и пътувайки до там станахме свидетели на изумителна гледка в отрицателния смисъл на думата. Големи парчета найлон закачени по храсти, дървета, ветреещи се по оградите, бяха навсякъде. Все едно гледахме някаква абстрактна произведение на Христо Явашев – Кристо. Покъртително мръсно, чак се зачудихме как са го постигнали и после разбрахме, че застилат земята в овощните градини и лозята с такива найлони, които после се разкъсват и политат на където им падне.

Пристигнахме бързо, ориентирахме се по табелите и стигнахме до паркинг и път, водещ към изворът и текето - дервишки манастир. Някакви бабаити ни спряха и поискаха 4KM, за да можем да слезем с кола до края. Разстоянието се оказа доста малко, можехме да го извървим и пеша. Но и да бяхме оставили колата на паркинга, сигурно пак щяха да ни искат пари. Пътят до дервишката обител беше осеян със сергии, за наше щастие преди началото на сезона имаше само 2-3 работещи. Времето беше с нас, спря да вали и можехме на спокойствие да разгледаме реката, изворът и околността. Снимките не могат да придадат напълно усещането, което изпитваш, когато гледаш чудесата, които природата е сътворила. Немееш и се чудиш от къде излиза цялата тази вода с такава сила, в огромно количество и в такъв приказен цвят. Буна поразително красива също като по-голямата си посестрима, в която се влива само след няколко километра.





Има 2 ресторантчета покрай нея, като част от масите бяха залети от водата, в разгара на лятото сигурно е много приятно да поседнеш там. Покатерихме се малко покрай реката, поразходихме се, направихме безброй снимки, събрахме спомени и се любувахме на природата и на патките. Всичко това за не повече от час. Оказва се, че няма какво повече да се види в Благай.


Сякаш бяхме видели и всичко в Мостар. Вечерта пообиколихме още от улички му и макар че е голям град, освен старата част, останалото е стандартно. Бързо се насищаш да гледаш неща, характерни за всеки друг град - улица, жилища, хора, заведения. Не сме от хората, които обичат да ходят по молове, не ни привличат и манастири, църкви, джамии и други подобни символи на различни вярвания, достатъчно ни е да ги гледаме само отвън. Обменихме малко евро, оказа се изнервящо да търсим само места, където приемат плащане с карта и/или с евро.

Успяхме да намерим заведението, което предния ден ни затрудни, но те пък бяха свършили всичката си храна и затворили 3 часа преди края на работното си време. Духаше доста силен вятър, който беше изгонил стандартните туристи. Дори и на нас, които обичаме да обикаляме безцелно и просто да гледаме, в един момент ни писна и се спряхме на квартално заведение за чевапчичи, за да вечеряме. Беше съвсем малко и неугледно, вътре нямаше никой, но пък предлагаше безплатна доставка до вкъщи, та постоянно валяха поръчки. Заложих отново на местното меню - поръчах си 10 чевапчичи с убеждението, че ще успея да ги преборя + питка. Те пък ме изненадаха с размер, бяха наполовина на предишните. Другият ни избор беше телешки момици (макар че тогава не знаехме, че е точно това) + питка с добавка каймак (млечен сос, който на мен много ми допадна). За гарнитура имахме салата от домати за 2KM и 2 бири. Няма нужда да питате, пак бяха малки, при това едната топла, сякаш държаха само по една от вид в хладилник, защото освен туристите няма кой друг да си поръча такова пиво по тези земи. Храната отново беше супер вкусна, студената бира също, топлата не толкова, сметката 17КМ.




Като си посъбера още думички, ще има и продължение включващо водопадите Кравице, Дубровник и после обратно през Сърбия на път за България.

* Линковете към Airbnb в публикацията ви дават възможност да получите отстъпка до 69 лв., а на мен отстъпка при слеващо ползване на платформата. Регистрацията през моя линк по никакъв начин не оскъпява вашите резервации.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

0 коментара: