Георги и Краси Петрови

Скоро не сме писали, но сега реших да се включа с една публикация. В края на миналата година дядо Коледа ни донесе къщичка на село. Отдавна си мечтаехме за такава и сега мечтата ни се сбъдна. Има още какво да се пооправи, но се надяваме като се стопли да се пренесем там. Очакваме го с нетърпение и ние и децата, ще заменим тясната вече градска квартира със спокойна, голяма къща на село. А до тогава ходим да поизчистим и оправим там. При едно от ходенията ни попаднахме на интересен бурен. В края на есента беше порасъл към 2 метра, после снега го поокърши и последния път като ходихме решихме да го махнем. При изтръгването му от земята се показаха странни грудки, за които дядо Гого каза, че се ядат. Събрахме ги и решихме да пробваме с какво ще ни изненада това саморасло растение, за което никой не се беше грижил повече от 2 години.

В интернет намерихме информация, че растението се нарича гулия или земна ябълка. Английското му име е още по-интересно - Jerusalem artichoke. Много интересно, полезно, лесно за отглеждане и консумиране, познато на много народи, но незнайно защо не много популярно и неизползвано днес. Може да се консумира сурово и готвено. Аз реших да го добавя към салатата си, а Георги приготви страхотно ястие с него.

Та така си направихме селска вечеря, с един „бурен“, който мислим да отглеждаме и консумираме и занапред и който се оказа много вкусен. Ако не беше къщата на село можеше скоро да не научим за него и да не го опитаме.

Салата с моркови, гулия и чеснов сос

Необходими продукти:

2-3 моркова
1-2 средно големи грудки гулия
3-4 скилидки чесън
половин кофичка кисело мляко
сирене
черен пипер, сол, копър по желание

Морковът и гулията се настъргват и се подправят с олио, оцет и сол. Добавяла съм към тази салата и лук и праз лук, който както му харесва. От нарязаният на дребно чесън, киселото мляко и натрошеното сирене се прави сос, който се подправя с малко сол, черен пипер и копър. Салатата се залива със соса. Става много приятна и лека, понякога вечерям само с нея.

Гулия по индийски

Рецептата си я харесахме от бг мамма, дори не знам името и такова ли е.

Необходими продукти:

гулия около килограм, при нас бяха няколко малки и средни грудки
5-6 моркова
2 глави лук
1 глава чесън
1 к.ч. олио
подправки - куркума, червен пипер, черен пипер, чили, сол

Лука и чесъна се нарязват на дребно и се запържват до златисто. Морковите и гулията може да ги нарежете на кръгчета или на пръчици, както предпочитате. Добавяте ги към лука и чесъна. Пържат се или се задушават докато омекнат. Добавят се подправките, след малко се добавя 1 ч.ч. вода и се оставя под капак да омекнат още. Проверявайте ги, за да проверите колко са хрупкави и ги махнете според предпочитанията си. При нас станаха приятно меки и съвсем леко хрупаше гулията. Чили нямахме на подправка, а на сос и го сложихме на вече готовото ястия. Както казах невероятно вкусно стана, бързо за приготвяне, интересно като усещане.

Приятен апетит!

Рецептата е класическа и е френска, то си е ясно, но ние малко сме я побългарили, да е по-лесна за приготвяне. Досега не бях яла охлюви и това беше първата рецепта, която опитах. И разбира се им станах почитателка. Проблемът е, че не мога да ги приготвям, но Георги се справи майсторски. На мен ми дай всекидневните манджи, докато за по-изпипаните ястия, той е човека.

Малко пипкаво се приготвя. На нас ни трябваха 3 дена :) След един дъжд излязохме на разходка и си събрахме охлюви. Пламен участваше с голямо удоволствие и всеки охлюв, който вземеш за него беше голям. След това оставихме охлювите два дена в една кофа, за да се изчистят и ги проветрявахме редовно през това време. След това се измиват хубаво и се слагат за 10 минути във вряща вода.

Нямам никакво време. Ама няма да се оплаквам. Затова спретнах набързо този сладкиш. Хазайката ни даде ябълки, а той става бързо и лесно и най-важното изяжда се изключително бързо, защото поне на нас ни е много вкусен. На външен вид не винаги го докарвам, но нямаме време да му се любуваме.

Рецептата е от свекърва ми (мисля, че е американска) и разбира се никога не успявам да го докарам като нея. Почти винаги слагам продуктите на око, днес спазих пропорциите, но май прекалих с ябълките. Другият път може и да стане.

Публикацията ми е продиктувана от една тема, която прочетох в женския си форум. Та там се даваха идеи как да се справим с кризата, свързани най-вече с различни хитрини и спестявания.

Замислих се ние как се справяме с кризата. Макар, че честно казано не сме я усетили кой знае колко. Георги работи, аз съм вкъщи, гледам децата. Не сте богати, но не може да се каже, че мизерстваме.

Реших да споделя нещата, които правим и които ще са полезни предполагам и на другите. Не ги правим с цел единствено да се стискаме и спестяваме. Не натрапвам мнението си, просто споделям. Ще се радвам и на други полезни съвети.

Денят Х дойде и отмина и Георги така и не намери време да напише защо сложихме обратния брояч. Затова честта остава на мен. Първо малък откъс, който Георги беше подготвил за публикация, а после ще продължа в мои думи. Така без да искаме поста стана и от двама ни.

"След дълго четене на книги, статии, форуми, разговори с Митко Бормата, на когото дължа много, както и обсъждане с Краси мечтата ми е на път да се осъществи. Преди няколко дни се записах на курс за начинаещи в Скайномад! Да - решено е и ще летя!

Вчера си поиграх малко да префасонирам един javascript и най-накрая си имам индикатор с обратно броене в блога. Отдавна се оправдавам пред себе си, че нямам време да сложа такъв, но ето че вече е факт. Прост е, но ми харесва много повече от преобладаващите, които се намират безплатно из Интернет.

Засега брояча създава известни технически затруднения, но ще ги преглътна поне до март 2010. Който му разбира нека се чувства насърчен да ми пише, че да го оправим заедно.

А за първото значимо събитие, което отбелязваме по този начин, ще научите съвсем скоро...

Избора на тази рецепта за първа публикация направи Краси. Именно пицата беше причината за появата на този блог, а Краси даде идеята и го създаде. В него ще описваме най-интересните ни занимания, които искаме да споделим със света. Така се заражда и първата категория - Рецепти.

Първото задължително условие за наистина вкусна пица, която те кара да произнасяш звука "мммммм" с носа си, е добрия блат. Той трябва да е тънък и хрупкав без да е прекалено твърд дори и по краищата.

Второто е да се използват хубави домати! Най-добрите домати в света - тези на баба Данка - смятам, че дадоха наистина завършен и характерен вкус на истинска пица, която надминава тези в повечето пицарии.

Трето - всички останали продукти трябва да са по вкуса на този, който ще има късмета да се наяде с резултата от приключението.

Последното от задължителните условия за тази рецепта е любовта. Любовта към близките, които чакат гладни, любовта към собствения си стомах и чревоугодство, както и любовта към самия процес на създаването на храна. Трябва да се готви с приповдигнато настроение и с огромно желание. По този начин си гарантирате чиста наслада от резултата.

Нужните продукти се виждат на снимката (само лука съм забравил). Ето ги и изброени -

за тестото:

брашно	1	кг
сол	1	ч. л.
сода бикарбонат	1	ч. л.
яйца	2	бр.
кис. мляко	1	коф.
вода	1	ч. чаша

За гарнитурата:
зехтин, доматено пюре, домати от консерва (кесаревска, домашна), черни маслини без костилка, печурки, варена царевица, лук, кашкавал, салам касапонса тунел, свински врат бразеола;
подправки:
черен пипер, чубрица, риган

Когато правите ваша пица, може би ще предпочетете други съставки. Нашата пица беше доста стандартна, така че има много място за импровизации.Всички по-едри продукти се режат на тънко особено месото (още в магазина), освен гъбите, които не бива да бъдат твърде тънки защото бързо изгарят или изсъхват.

Докато се меси тестото се добавя още брашно, така че накрая излиза малко повече отколкото е рецептата. Ние намалихме продуктите за тестото на половина и излязоха 3 големи пици. След като се омеси веднага се разточва до дебелина около 0,5 см. Намазва се със зехтин, отгоре се маже пюрето и се слагат малко домати. Върху всичко това се редят останалите продукти. Следва се третото правило (виж по-горе). Подправките се слагат накрая по малко.

Пече се в голяма плоска тава намазана с малко олио. Ние ползвахме тавите, които си вървят към печката.  Фурната трябва да е предварително загрята до максимум (300 градуса). Около 7-8 минути са достатъчни. Смятам, че е важно тавата да се сложи директно на дъното на фурната. Така се препича отдолу, както би станало и в истинска пещ.

Добра идея е като се разточи кръглия блат да се сложи веднага в тавата и там да се добавят другите деликатеси. Малко кашкавал може да се настърже и да се добави след като е опечена. Получава се нещо такова:


Ако някой приготви своя версия или иска да сподели някой тарикатлък, който използва, да пише коментар да пробваме и ние!

Обратно в началото